Главна страница

Симеон Идакиев

Да се отправим към Мавриций. Лесно е да се каже, но съвсем не е толкова лесно и най-вече евтино да се направи. Пътува се много дълго до там. Ние с колегата Николай Йотов летяхме от София до Франфурт, след това от там „Луфтханза” ни пое, за да прелети почти цяла Африка за десет часа и да ни достави в Йоханесбург. Последва няколкочасов полет над Индийския океан и най-после късно вечерта пристигнахме на Мавриций. Както казах пътуването не е и никак евтино. Ние с Ники Йотов го дължим на един щедър спонсор, който стана и мой приятел. Но ние харчихме пестеливо парите му-отседнахме само една вечер в скъпия хотел, който той беше резервирал, а на другия ден за четворно по-малка сума си наехме една къщица на плажа...

Ружа Велчева

Грях

...Скоро таксито се понесе по асфалта, сякаш плувайки, без тръскане и стрес, от радиото се носеше тиха музика и някаква невидима, далечна, тъжна жена пееше за болка и грях...

Фани се отпусна назад и притвори очи. Искаше да си подремне, преди ада на Димитровградския пазар да я изцеди до капка.

Мъжът запали цигара и открехна прозорчето. Крадешком погледна към Фани и като не видя упрек, дълбоко вдъхна дима. Фани се сети, че носеше кафе в термоса. Бръкна в чантата, извади две чашки, внимателно разля кафето и му подаде едната. Ароматът на силно и прясно сварено кафе изпълни колата и атмосфера на дружелюбност и съпричастие...

д-р Атанас Гълъбов

Глобализация или царство на терора

От много години „елитът“ упорито работи за налагането на Нов световен ред (НСР), посредством който напълно да укрепи позициите си и да държи здраво „стадото“ под контрол. Този план се осъществява чрез:

1. Поставяне и издигане на доверени или подходящи хора на възлови позиции в банковото дело, бизнеса, политиката, религиите, медиите, армията, медицината и на привидно несвързани една с друга международни институции, които обаче служат на същата кауза. Често тези, които са по-ниско в служебната йерархия, нямат никаква представа за плана, който несъзнателно подпомагат...

Воден Чаиров

Тончо

Гъстите кории, идващи от мерите на трите села се сбираха в живописен триъгълник... Вливаха се една в друга, а малката вълнà на релефа, образувана сякаш при срещата им, беше първото плахо възвишение от безкрайното зелено море на Странджа. Уединението и отдалечеността на тихото място го бяха опазили от хората, съхранявайки изобилието от обитатели в тази многолетна, почти девствена дъбова гора...

В центъра на този див триъгълник се мъдреше малката стара къшла на Тончо. Сгушена в хладните покои на дъбичака, тя бе толкова виртуозно...

Славея Костадинова

Севда

Седнала съм под асмата на двора, а главата ми се е запалила. Откакто моят се гътна от инфаркта и ме остави сам-сама, за първи път съм в задънена улица. След месец една година ще стане, а на мен ми се види, че са се отъркаляли поне сто.

Наше село си е баш село. На завет е и планината – ей я на, един разкрач място. И градо е наблизо. Има-няма половин ден път с магаре. Младите работят там, ама си живеят у село. Вечер, като се приберат, излизат на центъра. Имаме си кафене и се пълни.

Убаво си е наше село. Много си е убаво...

Валентин Начев

Притча за времето и приоритетите в живота на човека

– Ако най-напред напълните своя съд с брашно, няма да има никакво място, нито за ориза, нито за картофите. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са най-важни за вас. Винаги обръщайте най-голямо внимание на нещата, които ви правят най-щастливи. Играйте с децата си. Излизайте и бъдете с партньора си колкото се може по-често. Винаги ще се намери и нужното време, за да изчистите къщата и да подредите вещите си, но погрижете се...

Красимир Бачков

Честни хора

- Моята история е тъжна. Не си знам родителите и роднините, защото съм от детски дом. Приятели почти нямам, поради същата причина. Успях някак да се откъсна от мизерията и духовната деградация край мен, като учех. Изхитрих се дори да завърша гимназия. Намерих си работа, наех квартира и започнах да се оглеждам за близък човек. Какво пък? И сираците имат нужда от любов! Дори повече от другите, дори когато са пораснали! Защото всичките тия приказки, дето ги разправят по вестниците и по телевизията за милосърдие са само думи и нищо друго. Хората с гузна съвест си купуват индулгенции с мизерните подаръци за Коледа и Деня на детето. Те не могат да те погалят по главата или да целунат удареното място, като те боли. Не могат дори...

Павлина Григорова

Две печени филии със свинска мас

Баба Петрана беше запалила буен огън, а на стария ръждив саджак беше сложила голям котел със сланина и вода, за да я стопи за мас. Много от старите хора все още живееха с помощта на труда си. Трудно се справяше с кърската работа, но градината й беше чудна, в нея винаги имаше домати, чушки, а зелките й ставаха големи като топки за баскетбол. Трепеше се старицата цяло лято, че да напълни мазичката, за да помага на сина си – виден архитект в столицата.

Както всяка година, така и тази, баба Петрана събра няколко мъже от селото да заколят прасето.

Красен пак не можа да си дойде, имаше важна работа. Снахата идваше само веднъж в годината...

Йордан Йовков

Другар

Както всички други коне в ротата, и той нямаше име. Наричаха го „коня на ротния командир“ или просто „сивия кон“. Още от първия ден на мобилизацията се разбра, че е много кротък, само че малко измъчен и неспокоен, може би от промяната на мястото. И докато другите коне, всички полудиви селски добичета, вече свикнаха с новия си живот и лакомо ядяха, а някои бързаха да покажат и лошите си навици — ритаха или хапеха, — сивият кон често преставаше да яде, дремеше над сеното, като понякога трепваше и поглеждаше с наострени уши, като че чакаше някого. Когато го отвеждаха някъде, тръгваше радостно, като мислеше, че си отива, назад се връщаше покорен, но без сърце...